Митичната фигура с брада, незнайно кога набола, поглади с ръце фланелката си на Nightwish.

Шапката покрила част от подстриганата коса прикриваше малки, лукави очи.

- Аз съм металист! Аз съм ебати металиста - със злобен поглед говореше Ангел, вървейки след майка си.

Улицата беше още далеч и до тогава нищо не можеше да помрачи гордия му ход, напомнящ триумфален марш на немската армия.

Жените минаваха покрай него без да го забележат, но не му пукаше.

Преди малко се сдоби със шарен плик, дарен му в аптеката. А това значеше много!

Независимо, че Валя за поред път отказа да му стане жена, и че в кабелната телевизия също щеше да получи отказ. Пликът! Имаше си плик! Шарен! Поредният!

Унесен в тези мисли не разбра кога измина 200-те метра.

Ужас! Стои на бордюра, а пред него е платното.

Докато се беше унесъл във фетиша си към пликовете, майка му беше пресекла улицата и го чакаше от другата страна. ОТ ДРУГАТА СТРАНА!!! Кошмар!

Погледна Nightwish, но от там помощ не дойде, нито от плика с натюрморта.

Трябваше да премине! Сам!

Жената викаше по него, окуражаваше го, но гласът и достигаше като полъх на вятъра.

Истината беше, че стои сам на тротоара и сам трябва да премине.

В този момент нищо друго нямаше значение.

Затвори очи, изпищя нечленоразделно и се затича към "спасителния бряг"...