Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2016 15:30
Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.
Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическия момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше.
Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба на анонимните алкохолици.
Повдигна ръка, за да почука на вратата, но се поколеба.
- Дали да не се върна ? - разсъждаваше на глас. После сякаш засрамен от себе си почука и преди да чуе отговор влезе в помещението.
- Привет на всички - каза с равен тон.
- Добре дошъл! Седни при нас - отговориха в един глас.
- Странно, като под команда действат. Дали не са зомбирани ?
Възрастният господин отпред му направи знак с ръка, да си вземе стол и да се настани в кръга при останалите.
Неохотно придърпа стола, прокашля се няколко пъти, по-скоро насила, от колкото от нужда и
седна в средата.
- Хайде сега да се запознаем с новодошлия - приветства ръководителят, и свали очилата си.
- Здравей! Аз съм Гентацо, виетнамец от японски произход - изписука някакво човече с дръпнати очи.
"Егати мелеза! Дано поне останалите да са нормални."
- Приятно ми е, Ваклин - каза нашият човек.
Останалите се представиха и закимаха дружелюбно.
"Може би пък не е толкова зле, колкото си мислех".
Очилатият отпред започна:
- За да не се притеснява новият член, нека първи сподели с нас Писоарий.
Споменатият се огледа, пооправи вратовръзката си, стана от стола и започна:
- Малко ми е неудобно, но няма как, ще ви разкажа какво ме води тук. Миналият месец, порядъчно пиян и раздърпан, вероятно в транс, бях намерен от жена ми. Тя твърдеше, че съм вкарал в гащите си риба, с разчекната уста и с доволни ломотения съм произнасял името ѝ. На жена ми... Та, заплаши ме с развод, ако не се подложа на алкохолна терапия. И ето ме тук, сега, пред вас.
След тези думи, почервенял от притеснение се поклони на аудиторията.
Бурните аплодисменти го изкараха от срама и намери сили да се усмихне.
За разлика от останалите Ваклин беше шокиран.
"Ебати изрода, да се сношава с риба? И как може присъстващите кретени да одобряват извратеното му пиянство ?"
Но ако знаеше следващият участник какво ще сподели, случаят с рибата би му се сторил като детска приказка...
Поредният участник стана, свали ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След последните думи направи пауза и огледа многозначително присъстващите.
Така и не успя да прочете нищо в погледите им, затова продължи.
- Селският поп първоначално не искаше да ни благослови, но две оки вино промениха мнението му и вече официално сме семейство с любимото дърво!
И тъй като вече ми е невеста, забранявам на останалите от компанията да онождат хралупите!
Тишината продължи още няколко минути след откровението и само лидерът по едно време се осмели да я наруши.
- Не че нещо, но не споменахте в какво състояние сте сключили брак ? И също така, не разбрах дали в момента имате угризения за деянието си ?
- Естествено, че в напълно трезво взех старата любов! - изригна овчарят.
- От четири месеца не пия!
- А защо тогава дойдохте при нас ?
- За да се похваля!
Ваклин се опули и каза:
- Що за ненормалници сте се събрали тук ? Аз се срамувах от себе си, че като се напия и се изпускам в гащите, но в сравнение с вашето пиянство, моето е напълно нормално. Нямам никакво намерение да стоя при вас.
След тези думи ритна стола си с псувня и завинаги напусна клуба.
Имаше по-важна работа - в къщи го чакаше бутилка ракия...
Вечно на 27 - Клубът на великите
Пиянството на един народ