Унгуреано препускаше из монголските степи, преследван от разгневения баща на Хулун...

Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти, привличаха погледите на жените.

В началото всичко беше просто женска фантазия, но с времето се превърна в реалност.

Балканският субект се възползва от всички случаи, както се казва - като за последно, оставяйки след себе си значително потомство.

Похожденията, естествено, налагаха бягството му, за да спаси кожата си.

Знаеше, че е време да се прибира в родината, защото не остана място в степите, където да не е предизвикал бащински гняв.

Препускаше със все сила, а грохота на преследващата го орда, не му даваше покой.

Нямаше как да знае, че един ден синът му от Хулун щеше да остане в световната история, като най-големия завоевател. И нямаше как да знае, че зад него летеше сноп стрели...