Живите очички подаващи се из под топлите завивки гледаха умолително възрастния човек.
- Хайде дядо, моля те, разкажи ми приказка - изчурулика детското гласче.
Дядото седна на леглото. Суровото набраздено от бръчките лице омекна, погали нежно косицата на внучето  и започна своя разказ:
- Имало едно време един цар, който имал дъщеря. Годините минавали и тя пораснала, превръщайки се в неземно красива жена. От всички краища на света заприиждали сватовници, от богати по - богати.
Бащата бил много доволен от зестрата, която предлагали и се чудел на кого точно да я да даде за жена. Но тя сякаш не ги забелязвала, сякаш богатството им не я вълнувало, и имало нещо друго...
Царят забелязал странното безразличието на дъщеря си и решил да разбере на какво се дължи. Една нощ през прозореца видял силуета ѝ напускащ двореца и тръгнал след нея да види накъде отива. А тя се била запътила при своя любим - градинаря...
Царят обезумял се прибрал , а на следващия ден разпоредил да доведат окован любовника.
- Как можа да ми причиниш това ? Да се занимаваш с прислугата, докато най - авторитетните принцове се борят за ръката ти ? - беснеел царят.
- Ще заповядам да го екзекутират на площада за назидание пред всички - допълнил владетеля.
- Аз го обичам, татко! Не искам богатства, нито твойте, нито на принцовете! Не искам нищо! Искам само градинаря! Ако го убиеш ще си сложа край на живота - категорична била дъщерята.
Царят решил да изпита любовта и. Наредил да започне екзекуцията формално , а под прозореца и гледащ към площада, поставили мрежа.
Царкинята не можела да издържи гледката на площада и хвърляйки се от прозореца паднала в мрежата.
Царят се убедил , че любовта е по - силна от всичко, освободил градинаря и разрешил на дъщеря си да ожени за момчето...
- Дядо, а защо тогава не си позволил на мама да се ожени за този, когото е обичала ? - възмутелно попита детето, което помнело историята разказана от майка му.
- Защото скъпо мое дете, само в приказките любовта побеждава всичко - някак си тъжно каза старецът.
-  Защото в реалния живот от любов не може да се живее, и сега баща ти нямаше да е собственик на фабрики, а беден музикант, и щеше да е невъзможно да ти осигури лукса, в който живееш  - поясни дядото.
От този момент детето намрази приказките...

Тъжна и вярна приказка...

някой може ли да ми даде линк към "приказка без край" на михаел енде