Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита,  докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отд...

-    Ти си щастлив човек, приятелю.  Имаш вярата и наивността си.
-    Да разбирам ли, че ти си нещастен?
-    Да.

-    Слушай ме, де! Къде блееш?
Обичах докато ми говори да я разглеждам. Правех го всеки път. Внимателно се взирах в очите ѝ, отклонявах поглед към гърдите, после пак  я поглеждах в очите, a тя се объркваше, изчервяваше, и започваше...

- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме ...

Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя
I
Жената седеше свита в стола и хлипаше.  По лицето ѝ се четяха напрежение и безпомощност, които се опитваше да преодолее, взряна в жълтите цветя.  Букетът от грозни плевели, грижовно прив...

Лежа си един ден на дивана и чета книга – „Особени сезони“ на Стивън Кинг.
По някое време си викам „Абе, защо не взема да стана писател?“
Сетих се за един образ от близкото минало, който след задълбочено ...

От шест часа пътуваха из Ди Кар. Минаха през три военни поста, като на последния ги забавиха около час. Докато Венелин се разправяше с войниците, няколко хлапета се покатериха върху джипа. Измъчените мръсни детски лица се взираха в женат...

Градинарят Феликс беше безумно влюбен в принцесата, за която всеки ден приготвяше кошница с цветя.  Отначало момичето не забелязваше погледа му, но с течение на времето и тя го хареса, а един ден сподели и любовта му. Знаеше, че никог...

Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да ра...

-    Готов съм те да последвам навсякъде!
-    Знам. След един час ще отидеш в храма „Св.Димитър“, за да присъстваш на службата. На място ще ти кажа какво да направиш.  А междувременно иди да изпиеш едно кафе. Предполагам, че ...

-    Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
-    Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети п...

Интервюто в две части на Дейвид Уилкок с Греъм Хенкок ще е интересно за всички онези от вас, интересуващи се от неща, извън сивото ежедневие.