преди да се влюбиш в очите
да заобичаш
връзките на обувките и елегантния възел с два пръста
самите обувки стоящи като финно изляти към патешки стъпала
небрежно износени дънки без принадлежност към тялото
прилепнали тениски с потни мишници
от които ти се завива свят
ръцете над китките... толкова силни
а всъщност безкрайно нежни когато прегръщат
за теб превръщайки се в пристан за пеперуди
кожата като мъхчето на маслина
миришеща на желание слънце и мъж едновременно
извивката на профила
която те изпраща зад сферата на реалността
прическата рошава
но толкова сребърна че от блясъка и ти се плаче
онова късче най задното от костта на лицето
което се движи когато те целуват
тайното място зад мидата на ухото
където сърцето си поема дъх
брадата с необятните и никога неизбръснати островчета
най деформираната и неправилна трапчинка
цъфнала върху място отредено за усмивка
кривите ъгълчета в които се раждат думите
топлещи с пръсти душата
височинката в дясно на горната устна
несиметрична на подредените хълмове около скулите
аромата на мляко дете и обичане
лъхащ от всяко вдишване


ти,
преди да се влюбиш в очите,
обичала ли си