Седеше на фотьойла с подвити крака, както правеше всяка вечер, по специалния, удобен само за нея  начин за четене. Отстрани всичко изглеждаше нормално и той нямаше как да знае, че това е последната вечер, която щяха да прекарат  заедно, и че вместо задължителните стотина страници, безизрания поглед беше зациклил върху една глава, а умът мислеше в съвсем друга посока.
Преди пет години се запознаха на представянето на втората му книга. Големият успех в чужбина, както и сериозната медийна кампания, му бяха създали необходимия орел, по който ахваха читателките му, както и финансова независимост, достатъчни за умерена арогантност.
След третата им среща, той пожела да се премести при него, а тя не можеше да повярва, че всичко се развива толкова бързо.
Живееше в приказка. В нейната приказка.
С времето идилията избледняваше, а невероятният майстор  на перото, пробудил всевъзможни фантазии, вече ѝ изглеждаше като един обикновен човек, с когото прави секс по задължение.  Секс, а не любов.
За него беше музата, героинята в следващите му два романа, както и жената, с която мислеше да прекара целия си живот.
На сутринта щеше да направи кафето, което да изпият в мълчание,  да го изчака да излезе, след което да си събере багажа и да си замине. Завинаги.
Но чак утре. Сега просто се взираше в книгата.