Постинг
20.12.2016 21:59 -
Ноември
2016
Голите клони на дърветата изглеждаха потънали в унес. Ноемврийската влага се беше просмукала в целия парк, а уличните лампи осветяваха милионите ѝ капчици.
Безкрайната тишина беше разкъсана от петнадесет сантиметрови токове, които равномерно почукваха по мокрия асфалт.
Младата дама в стилно дълго палто хвърляше откъслечни погледи към кавалера си, с когото дискутираха фотография. Чрез темите за геометрията в снимките, както и правилното кадриране, се опитваше да избегне основната, която заемаше съзнанието му – дали да спре точно тук, в този момент, и да я целуне, или да изчака още няколко метра?
Времето напредваше, а с него и невъзможността да се владее. Рязко спря, хвана я за ръката и я придърпа към себе си.
1996
Разхождаше се из парка с ръцете в джобовете, които го мързеше да извади, за да приглади падащата върху очите му коса, а вместо това предпочиташе да отмята периодично глава. Спокойствието, което цареше в зимния пейзаж, се беше пренесло и върху него, но съвсем скоро то щеше да бъде нарушено.
В сумрака забеляза стройна фигура, която бавно приближаваше . Предвид грацията в походката, неминуемо беше жена.
Деляха ги едва няколко метра и спокойно можеше да различи чертите ѝ.
Под светлата права коса, падаща свободно върху палтото, се подаваше одухотворено красиво лице. Студените зелени очите го гледаха с интерес, или на него така му се струваше. Беше сигурен, че я е виждал някъде, но не можеше да се сети. И не само това, а чувстваше необяснима близост.
Спря заинтригуван и извади цигара. Запали я, вдъхна с наслада отровния дим и реши да заговори непознатата, но тя го изпревари:
- Знам какво си мислиш, но никога няма да разбереш истината – рече красавицата, изтръгна цигарата от ръката му, и го придърпа към себе си.
Голите клони на дърветата изглеждаха потънали в унес. Ноемврийската влага се беше просмукала в целия парк, а уличните лампи осветяваха милионите ѝ капчици.
Безкрайната тишина беше разкъсана от петнадесет сантиметрови токове, които равномерно почукваха по мокрия асфалт.
Младата дама в стилно дълго палто хвърляше откъслечни погледи към кавалера си, с когото дискутираха фотография. Чрез темите за геометрията в снимките, както и правилното кадриране, се опитваше да избегне основната, която заемаше съзнанието му – дали да спре точно тук, в този момент, и да я целуне, или да изчака още няколко метра?
Времето напредваше, а с него и невъзможността да се владее. Рязко спря, хвана я за ръката и я придърпа към себе си.
1996
Разхождаше се из парка с ръцете в джобовете, които го мързеше да извади, за да приглади падащата върху очите му коса, а вместо това предпочиташе да отмята периодично глава. Спокойствието, което цареше в зимния пейзаж, се беше пренесло и върху него, но съвсем скоро то щеше да бъде нарушено.
В сумрака забеляза стройна фигура, която бавно приближаваше . Предвид грацията в походката, неминуемо беше жена.
Деляха ги едва няколко метра и спокойно можеше да различи чертите ѝ.
Под светлата права коса, падаща свободно върху палтото, се подаваше одухотворено красиво лице. Студените зелени очите го гледаха с интерес, или на него така му се струваше. Беше сигурен, че я е виждал някъде, но не можеше да се сети. И не само това, а чувстваше необяснима близост.
Спря заинтригуван и извади цигара. Запали я, вдъхна с наслада отровния дим и реши да заговори непознатата, но тя го изпревари:
- Знам какво си мислиш, но никога няма да разбереш истината – рече красавицата, изтръгна цигарата от ръката му, и го придърпа към себе си.
Пътуване във времето или просто...Съдба? Дори ти не си дал точен отговор.
Беше ми интересно. Неочакван край.
Пишеш малко като мен, но все пак сме различни.:)
цитирайБеше ми интересно. Неочакван край.
Пишеш малко като мен, но все пак сме различни.:)
Толкова е сложно, че само промяна във времевите линии може да внесе желаните спокойствие и ред в живота ни, но за сега Хронос не откликва на молбите ми :)))
цитирай
