Постинг
05.12.2016 21:10 -
Някои го наричат любов
Никой не се интересуваше от мислите на другия, от ежедневието и тривиалните неща, и всичко беше толкова лесно – уталожвахме нагона и довиждане. До следващия път.
Нямаше никакъв смисъл да си проверяваме имейлите или месинджърите, защото никога не си писахме. Беше нещо като приемане на служебно задължение - действаш рутинно, без да се замисляш, и по възможност по-бързо, за да остане време за собствения ти свят. Просто поредното неизбежно допълнение в коловоза на сивия живот, докато в един момент не се усещаш, че за теб е важно да се събудиш посред нощ, с надеждата дисплеят да светне, и няколко реда текст да осмислят будуването ти. Да си пуснеш музика, която отсреща чувстват близка, а мисълта ти да бъде допълнена от нейната. Откъслечните телефонни разговори да сменят своята продължителност и часовете с долепено до ухото ти устройство да минават неусетно, напук на омразата ти към този вид комуникация.
Да я гледаш в унес, сякаш е мираж, и да говориш като пълен идиот, защото не можеш да се концентрираш, изпълнен с надеждата твоето АЗ да стане общото НИЕ.
Да вкусиш от нея, за да разбереш, че е повече от наркотик, от който цялото ти същество се нуждае, и да осъзнаеш, че тя те прави жив.
Някои го наричат любов.
Нямаше никакъв смисъл да си проверяваме имейлите или месинджърите, защото никога не си писахме. Беше нещо като приемане на служебно задължение - действаш рутинно, без да се замисляш, и по възможност по-бързо, за да остане време за собствения ти свят. Просто поредното неизбежно допълнение в коловоза на сивия живот, докато в един момент не се усещаш, че за теб е важно да се събудиш посред нощ, с надеждата дисплеят да светне, и няколко реда текст да осмислят будуването ти. Да си пуснеш музика, която отсреща чувстват близка, а мисълта ти да бъде допълнена от нейната. Откъслечните телефонни разговори да сменят своята продължителност и часовете с долепено до ухото ти устройство да минават неусетно, напук на омразата ти към този вид комуникация.
Да я гледаш в унес, сякаш е мираж, и да говориш като пълен идиот, защото не можеш да се концентрираш, изпълнен с надеждата твоето АЗ да стане общото НИЕ.
Да вкусиш от нея, за да разбереш, че е повече от наркотик, от който цялото ти същество се нуждае, и да осъзнаеш, че тя те прави жив.
Някои го наричат любов.
Няма коментари
