Постинг
04.09.2016 23:59 -
На вилата
Две години след убийствата условната присъда беше изтекла и след хиляди клетви и обещания, че при никакви обстоятелства няма да нарани никого, се прибрахме в България. Още не бяхме разопаковали багажа, когато един приятел, с когото не се бяхме виждали от години, се обади, за да ни покани на вилата си.
- Едно птиченце ми подшушна, че си се прибрал, тъкмо ще ми гостуваш за откриването на вилата. И не приемам отказа. Не сме се виждали от сума ти време.
- Разбира се, ще се радвам да се видим.
Вилата се намираше в живописна местност в подножието на Пирин. Граничеше с още няколко имота, видимо добре поддържани, с големи градини. След тях започваха фермите. От цялата местност лъхаше спокойствие и безвремие, което се пренесе и върху нас.
Георги ни посрещна сърдечно и докато в мъжката компания си припомняхме разни стари случки и се хилехме на глупостите от миналото, то Кралицата се отегчаваше в дамската.
- Миличък, ще отида да се поразходя, тук ми е скучно.
- Обещала си ми, нали помниш?
- Разбира се, глупчо – каза тя и ме целуна за довиждане.
В сладки приказки времето летеше неусетно, а здрачът ми подсказа да си погледна часовника – бяха два часа, откакто тя тръгна на разходка. Звъннах ѝ по телефона, но се оказа, че няма обхват. Започна да ме обзема неприятно чувство. Георги искаше да ме придружи, но предвид възможните резултати, настоях да тръгна сам.
Вървях може би двадесетина минути, но от нея нямаше и помен. Мракът погълна и последните остатъци от светлината, когато забелязах огън в далечината. От това разстояние не можех да преценя дали е пожар или някой просто е запалил голям огън, но напрежението не ме напускаше и отидох да видя отблизо.
Огънят гореше в двора на една от фермите, а до него седяха непозната жена и Кралицата.
- Успокой се, всичко свърши – утешаваше я Кралицата.
Но тези думи ме накараха да изтръпна. Можеха да означават само едно - убийство.
Потърсих с поглед жертвата, и не ми отне много време, за да я видя. Доволното ръмжене ми насочи погледа в правилната посока. Две немски овчарки късаха парчето месо от лежащ на земята човек.
- Какво си направила? Нали ми обеща!
- Докато се разхождах, видях че този изрод биеше жена си. Казах му да я остави на мира, а той ме изпсува. Влязох в двора, взех подпряната вила и го наръгах в гърба. Той имаше неблагоразумието да се обърне и я забих в гръкляна му, за да не му слушам приказките. А освен това, държал кучетата гладни – отговори най-невинно.
- Едно птиченце ми подшушна, че си се прибрал, тъкмо ще ми гостуваш за откриването на вилата. И не приемам отказа. Не сме се виждали от сума ти време.
- Разбира се, ще се радвам да се видим.
Вилата се намираше в живописна местност в подножието на Пирин. Граничеше с още няколко имота, видимо добре поддържани, с големи градини. След тях започваха фермите. От цялата местност лъхаше спокойствие и безвремие, което се пренесе и върху нас.
Георги ни посрещна сърдечно и докато в мъжката компания си припомняхме разни стари случки и се хилехме на глупостите от миналото, то Кралицата се отегчаваше в дамската.
- Миличък, ще отида да се поразходя, тук ми е скучно.
- Обещала си ми, нали помниш?
- Разбира се, глупчо – каза тя и ме целуна за довиждане.
В сладки приказки времето летеше неусетно, а здрачът ми подсказа да си погледна часовника – бяха два часа, откакто тя тръгна на разходка. Звъннах ѝ по телефона, но се оказа, че няма обхват. Започна да ме обзема неприятно чувство. Георги искаше да ме придружи, но предвид възможните резултати, настоях да тръгна сам.
Вървях може би двадесетина минути, но от нея нямаше и помен. Мракът погълна и последните остатъци от светлината, когато забелязах огън в далечината. От това разстояние не можех да преценя дали е пожар или някой просто е запалил голям огън, но напрежението не ме напускаше и отидох да видя отблизо.
Огънят гореше в двора на една от фермите, а до него седяха непозната жена и Кралицата.
- Успокой се, всичко свърши – утешаваше я Кралицата.
Но тези думи ме накараха да изтръпна. Можеха да означават само едно - убийство.
Потърсих с поглед жертвата, и не ми отне много време, за да я видя. Доволното ръмжене ми насочи погледа в правилната посока. Две немски овчарки късаха парчето месо от лежащ на земята човек.
- Какво си направила? Нали ми обеща!
- Докато се разхождах, видях че този изрод биеше жена си. Казах му да я остави на мира, а той ме изпсува. Влязох в двора, взех подпряната вила и го наръгах в гърба. Той имаше неблагоразумието да се обърне и я забих в гръкляна му, за да не му слушам приказките. А освен това, държал кучетата гладни – отговори най-невинно.
Няма коментари
