Постинг
14.02.2016 01:39 -
За Свети Валентин, Дявола и още нещо
Автор: satanas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2016 10:52
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.02.2016 10:52
- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме целуне с усмивка и да заспи. Не можеш да ме разбереш, нали?
- Напротив, звучи ми много тривиално. Все едно, че ще ти се случи за първи път. Я чуй моята версия “Всяка вечер ще ти води ново момиче, което ще включваш в оргията, като перверзиите ще са нейното второ име, а жена ти ще изпитва огромно удоволствие, докато ти чукаш тези уличници.”
- Изобщо не искам да те слушам! Тя е онази, която ме прави жив, онази заради която искам да се събудя, за да я видя как спи пристисната до мен. Как топлото ѝ тяло превръща физическата близост в духовна. Да стана първи, да направя нескопосана закуска, комбинирана с чаша силно кафе, която да занеса в леглото, а ароматът ѝ да се преплете с този на кафето. Не искам никакви проститутки, жрици и т.н. Така по-ясно ли е?
- Всичко това е правено от милиони двойки по света. С какво при теб ще е по-различно?
- Не, ти наистина не разбираш. Това е жената на живота ми. Какво значение има кой какво е правил по света, след като за мен това е щастието. Аз така го виждам, усещам, изживявам. За другите може да е ежедневие, за мен не е.
- Е, в крайна сметка душата си е твоя, но аз съм длъжен да бъда почтен в сделките. Все пак имам сериозна репутация.
Изрече го с такъв императив, че едва ли някой би се усъмнил честността му.
Седеше на срещуположния стоп, кръстосал крак връз крак, с елегантен маниер, който от време на време преместваше, за да се пресегне удобно към чашата чай. Масата в задния двор беше едно много приятно плетено съоръжение, побиращо малък сервиз. Господаря, както сам се представи, наистина имаше вид на човек навикнал да заповядва – благородник от старата школа, със съпътстващите го обноски. Пригладената с гел тъмна коса откриваше високо чело и проницателни зелени очи. Имаше леко набола брада, вероятно с цел да придаде контраст на иначе безупречните костюм и поведение.
Направи знак на камериерката да донесе хартия и химикал.
- Скъпи приятелю, разбирам вълнението ти, но тъй като ме чакат и други клиенти, ще трябва да побързаме. – Да прегледаме детайлите за последно – Искаш да лягаш и ставаш с нея до края на живота си. Тя да те обича, да имате две деца – момче и момиче. Безбурен живот, както се казва идилия. Сега да уточним нейното име и на децата. Правилно ли съм разбрал?
- Точно така. Какво трябва да направя, за да имам всичко това?
- Сега ще прочетеш моите условия, след което ще подпишеш договора от едната страна със собствената си кръв, а аз от другата с моята. Това е.
Нямах търпение, бързо се порязах с ножа и окървавих листа. Дявола повтори действието ми, прибра документа в сакото си, пожела ми всичко най-хубаво и изчезна.
На следващия ден ме събуди телефонно позвъняване. В слушалката изчурулика мечтаният глас. - Много спиш, мечо, ставай! След 30 мин. ще те чакам за кафе пред нас. Явно дяволските сили си бяха свършили работата. Скочих като 15 годишен тинейджър преди среща, оправих се за норматив, и припнах към нея. Кафето започна сравнително резервирано, но си казах, че и на магията ѝ трябва време, за да се задейства. Двата жалки опита да ѝ погаля ръката срещнаха странен отпор, но аз не се отказах, което си прерасна в скандал пред хората и тя си тръгна. Извиних се на останалите в заведението за сутрешното матине по видински, след което излязох замислен. Повървях безцелно по улицата, може би около половин час, но изяждащите ме отвътре чувства взеха превез и ѝ звъннах. - Извинявай, не знам какво ми стана. Сигурно е от преумората, че се скапвам на работа. Все пак, за да довечера дали ще си свободна за час-два да изпием по едно питие, културно. Обещавам! - Добре, нека да е в 20:00ч. В уречения час я чаках пред блока ѝ, а тя традиционно закъсня няколко минути, но гледката, която се разкри пред мен оправдаваше всякакво чакане. Дългата вечерна рокля ѝ стоеше като на Кралица, а грациозните ѝ движения допълнително подчертаваха това усещане. Светлата коса се спускаше по раменете, а ослепителната ѝ усмивка свиваше слънчевия ми сплит на топка. - О, боже, ти си истинска Кралица! Поклоних се леко и ѝ целунах ръка. Вечерният сблъсък мина добре. Приятната музика в заведението предразположи към удвояване на количеството алкохол, което от своя страна събуди другия в мен, а той не беше така джентълменски настроен и повторихме сутрешната сцена, но с някои добавки, като „простак, не ми пипай краката.,“знам какво обичаш да ти правят, но тази вечер ще си го правиш сам,“ след което ме заля с чашата и си тръгна. Този път и аз след нея, и започнах да се моля. - Какво по дяволите ти става? Защо го правиш? За теб това е част от любовната игра ли? - Аз ли какво правя? Махни ми се от главата. Утре като изтрезнееш може да поговорим. - Дяволът ми каза, че ще си моя. Завинаги! И че ще имаме две деца, че ще спиш сгушена в мен и ще ме обичаш! – крещях аз. Тя ме погледа малко криво, понечи да се засмее, после се замисли, и накрая каза: - Явно Дявола те е измамил. Струвам ли ти се готова да се сгуша в теб? След тези думи продължи, но се обърна и каза: - Честит Св. Валентин! – хахахахахахахаха Слушах как звукът от токчетата ѝ се отдалечава по асфалта. Може да се каже, че бях откачил. Бръкнах в джоба и намерих телефона, който Дявола ми беше оставил за спешен случай. - Баща на лъжата, измамник долен и безчестен тип! Позор за всичко живо и неживо си ти! – креснах в слушалката. - Милене, какво искаш? – ме попита той със спокоен глас. - Какво ли? Нищо не си направил. Днес два пъти ме отряза, като втория беше доста драматичен. - Хм, много странна работа. Я да погледна в договора. – Мисля, че си прав. Има неточност във фамилията ѝ. Сключил си сделка за друга жена. - Веднага я поправи, иначе ще се разчуе навсякъде що за измамник си ти.
Миг по късно стоеше срещу мен.
- Сега ще оправя това недоразумение, от което честно казано чувствам вина. Може би трябва някак да те компенсирам? - Не може би, а задължително! Сега ще поправим в договора, че безвъзмездно ми правиш тази услуга, в знак на добра воля, заради некачественото обслужване, а аз от своя страна не се задължавам с нищо към теб, нито семейството ми, нито близките и приятелите. Дявола се опули глуповато, но издънката си беше издънка и то голяма. Ако се разчуеше, кой след това щеше да го търси – никой. Всички щяха да знаят, че е долнопробен мошеник, а той не можеше да си позволи подобно нещо. - Дадено – каза и си стиснахме ръцете. Вървях бързо към къщи, защото още ми кипеше от вътре, заради цирковете от деня. Отключих вратата, светнах лампата и я видях изтегната гола по корем на леглото ми. Извади от устата си розите, които беше захапала и хвърли една срещу мен. - Честит Св. Валентин, мечо! – след което се завъртя с гръб. Буквално започнах да си късам ризата, като същевременно си мърморех под носа нечленоразделни фрази, сигурно на енохов език, изразяващи безкрайната си благодарност към Дявола.
Запалихме нощта…
На следващия ден ме събуди телефонно позвъняване. В слушалката изчурулика мечтаният глас. - Много спиш, мечо, ставай! След 30 мин. ще те чакам за кафе пред нас. Явно дяволските сили си бяха свършили работата. Скочих като 15 годишен тинейджър преди среща, оправих се за норматив, и припнах към нея. Кафето започна сравнително резервирано, но си казах, че и на магията ѝ трябва време, за да се задейства. Двата жалки опита да ѝ погаля ръката срещнаха странен отпор, но аз не се отказах, което си прерасна в скандал пред хората и тя си тръгна. Извиних се на останалите в заведението за сутрешното матине по видински, след което излязох замислен. Повървях безцелно по улицата, може би около половин час, но изяждащите ме отвътре чувства взеха превез и ѝ звъннах. - Извинявай, не знам какво ми стана. Сигурно е от преумората, че се скапвам на работа. Все пак, за да довечера дали ще си свободна за час-два да изпием по едно питие, културно. Обещавам! - Добре, нека да е в 20:00ч. В уречения час я чаках пред блока ѝ, а тя традиционно закъсня няколко минути, но гледката, която се разкри пред мен оправдаваше всякакво чакане. Дългата вечерна рокля ѝ стоеше като на Кралица, а грациозните ѝ движения допълнително подчертаваха това усещане. Светлата коса се спускаше по раменете, а ослепителната ѝ усмивка свиваше слънчевия ми сплит на топка. - О, боже, ти си истинска Кралица! Поклоних се леко и ѝ целунах ръка. Вечерният сблъсък мина добре. Приятната музика в заведението предразположи към удвояване на количеството алкохол, което от своя страна събуди другия в мен, а той не беше така джентълменски настроен и повторихме сутрешната сцена, но с някои добавки, като „простак, не ми пипай краката.,“знам какво обичаш да ти правят, но тази вечер ще си го правиш сам,“ след което ме заля с чашата и си тръгна. Този път и аз след нея, и започнах да се моля. - Какво по дяволите ти става? Защо го правиш? За теб това е част от любовната игра ли? - Аз ли какво правя? Махни ми се от главата. Утре като изтрезнееш може да поговорим. - Дяволът ми каза, че ще си моя. Завинаги! И че ще имаме две деца, че ще спиш сгушена в мен и ще ме обичаш! – крещях аз. Тя ме погледа малко криво, понечи да се засмее, после се замисли, и накрая каза: - Явно Дявола те е измамил. Струвам ли ти се готова да се сгуша в теб? След тези думи продължи, но се обърна и каза: - Честит Св. Валентин! – хахахахахахахаха Слушах как звукът от токчетата ѝ се отдалечава по асфалта. Може да се каже, че бях откачил. Бръкнах в джоба и намерих телефона, който Дявола ми беше оставил за спешен случай. - Баща на лъжата, измамник долен и безчестен тип! Позор за всичко живо и неживо си ти! – креснах в слушалката. - Милене, какво искаш? – ме попита той със спокоен глас. - Какво ли? Нищо не си направил. Днес два пъти ме отряза, като втория беше доста драматичен. - Хм, много странна работа. Я да погледна в договора. – Мисля, че си прав. Има неточност във фамилията ѝ. Сключил си сделка за друга жена. - Веднага я поправи, иначе ще се разчуе навсякъде що за измамник си ти.
Миг по късно стоеше срещу мен.
- Сега ще оправя това недоразумение, от което честно казано чувствам вина. Може би трябва някак да те компенсирам? - Не може би, а задължително! Сега ще поправим в договора, че безвъзмездно ми правиш тази услуга, в знак на добра воля, заради некачественото обслужване, а аз от своя страна не се задължавам с нищо към теб, нито семейството ми, нито близките и приятелите. Дявола се опули глуповато, но издънката си беше издънка и то голяма. Ако се разчуеше, кой след това щеше да го търси – никой. Всички щяха да знаят, че е долнопробен мошеник, а той не можеше да си позволи подобно нещо. - Дадено – каза и си стиснахме ръцете. Вървях бързо към къщи, защото още ми кипеше от вътре, заради цирковете от деня. Отключих вратата, светнах лампата и я видях изтегната гола по корем на леглото ми. Извади от устата си розите, които беше захапала и хвърли една срещу мен. - Честит Св. Валентин, мечо! – след което се завъртя с гръб. Буквално започнах да си късам ризата, като същевременно си мърморех под носа нечленоразделни фрази, сигурно на енохов език, изразяващи безкрайната си благодарност към Дявола.
Запалихме нощта…
Няма коментари
