Навремето един приятел се беше забъркал с известна жрица, по професия учителка, която освен тези си достойнства, се увличаше и по Бялото братство.
При тях нещата бяха още в началото, дето се вика - опипване на почвата, и затова тя явно реши, че е нужно да ни посвети в тайнствата на оргазмите си.
Жената беше едно поколение по-голяма, вряла и кипяла в житейските и сексуални битки.
Седим една вечер в кръчмата, наречена заведение, пием бира и се гледаме умно. По някое време реши, че е настъпил момента за просветление и започна да разказва.
Ще пропусна по-голямата част, защото така или иначе не си спомням какво е правила в планините, облечена с бяла роба, но финалът се е запечатил в съзнанието ми.
 - Аз нямам нужда от секс - заключава,  докато палавите и лисичи очи говорят тъкмо обратното. - Когато все пак почувствам подобна необходимост, взимам снимка на Исус Христос, слагам я под себе си и медитирам върху нея. След известно вглъбяване, получавам нужния оргазъм и с това всичко се приключва.
Трябва да имаш сериозна фантазия или болен мозък, за да измислиш подобно нещо...
В крайна сметка моят приятел я къртеше известно време, като по този начин стана баджанак с половината град, и с... Христос.