Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2011 18:21
Иван бързаше към Ибо часовникаря, подсвирквайки си хит на Драгана Миркович.
- Два лева - мислеше си той. Два лева са много пари. За 1.20 ще си взема кутия БТ, а за останалите пари - няколко бири.
- Какъв прекрасен ден - триумфира руснака.
Ибо го попита, от къде се е сдобил с батерията и нашия човек му разказа.
Майсторът невъзмутимо заключи:
- Ако беше донесъл часовникът, вместо да го чупиш, щях да ти дам за него петнадесет лева. И сега вместо два, щеше да имаш седемнадесет.
Ваня го гледаше зяпнал и не можеше да повярва на глупостта си.
За толкова много пари щеше да се напива поне една работна седмица.
Прибра се унил, а там го чакаше скандал. Ирена разказваше на майка си за премеждието.
Жената не можеше да повярва в наглостта и низостта на този човек.
- Как не те е срам, животно! - кресна тя.
- Как си могъл да съсипеш часовника на детето ?!?
Чичи, видимо почерпен, за да утеши мъката от грешния си ход отвърна:
- Иван Руски е барета и герой на социалистическия труд.На мен ли ще вярваш или на това малко момиче ? Явно не ме харесва и иска да ме злепостави пред теб. Приех те в дома си, държах се като джънтълмен, какъвто и съм, а ти ме обвиняваш в такава долна постъпка ?
Жената се замисли.
- Може и да е прав - каза си тя. Може наистина Иренка да ме лъже. Наистина, от какъв зор ще и чупи часовника ?!?
- Хайде, време е да лягаме - подкани ги той и се опъна на огромния креват, заемащ половината стая.
Тя легна от едната му страна, а детето се сгуши в нея.
- Ако ви е студено, дръпвате това въже, и одеялото ще дойде само - каза той и посочвайки го.
- Преди това отвържете единия край от крака на леглото. Ако ви е топло, издърпвате въжето нагоре и одеялото ще се прибере в модерната ракла, след което отново го завързвате края за леглото.
Под модерна ракла имаше предвид една греда, минаваща през цялата къща, а въпросното одеяло се състоеше от съшити ризи. Много на брой, с неопределен цвят.
Вечерта беше хладна и те решиха да пробват творението му.
- Мамо, това одеяло мирише - проплака детето.
- Това са ризите от времето, когато работех в Екарисажа и не е изключено да напомнят за него - поясни Иван.
Неколкомесечното им съжителство не се отрази добре на жената.Всичките пари, които изкарваше в един местен завод отиваха, за да задоволят алкохолните потребности на руснака и в един прекрасен ден тя не издържа.Използва момента, когато него го нямаше в къщи. Събра си багажа, взе детето за ръчичка и хвана влака, отправяйки се към поредната дестинация в търсене на по-добър живот...
Тибетска рецепта изчиства организма от и...
Страх от Русия и от смяна на властта ско...