След поредният запой, легендарният войн изтрезняваше разхождайки се покрай гарата.

Росата от септемврийското утро действаше ободряващо и винаги когато беше в състояние да ходи, предпочиташе този начин за изтрезняване.

Пероните пустееха. В далечината се виждаше по някой минувач, забързан за работа.

Слънцето още загатваше за себе си и само откъслечния вой на бездомните кучета напомняше, че малкия град се събужда.

Безцелната разходка му доставяше удоволствие и същевременно опресняваше паметта, подготвяйки го за нови задачи.

Диспечерът привлече вниманието му с думите:

- Пътническият влак от София пристига на втори коловоз.

Вътрешното чувство на стара барета подсказа, че ще се случи нещо необичайно.

За един миг гарата се напълни с хора. Уморени от дългото пътуване, бързаха да се приберат и с очи търсеха близките си, за да им помогнат с багажа.

В тълпата имаше една жена, стиснала ръката на малко момиче, а в другата с куфар.

Тя никого не търсеше и никой не я чакаше. Беше дошла от далеч. С детето и най-необходимия багаж. С идеята да започне нов живот. На чисто.

Хората се разотиваха, а само тя стоеше объркана и не знаеше на къде да тръгне.

Иван, като един истински джентълмен, с бавна крачка се запъти към нея.

Приближи се и с обиграно движение извади кутия БТ от джоба на ризата си.

- Искате ли цигара ?

- Да, благодаря! Мисля, че ще ми дойде добре. - поблагодари тя.

Запали цигарата и затвори очи, всмуквайки жадно успокоителния дим.

- Благодаря Ви още веднъж, другарю!  /По онова време ("80-те) обръщенията бяха на другарю и другарко/

- От къде сте ? - поинтересува се той.

- От Харманли.

- Какво Ви води насам, толкова далеч от дома ?

- Желанието да създам нов дом, да започна нов живот - каза жената и видимо помръкна.

- Това е сериозен ход. Предполагам детето е Ваша дъщеря ?

- Да, нямаше как да я оставя при онзи изверг, баща и. Заминах възможно най-далеч от него. Искам да остана тук, да живея, да работя, за да и създам едно нормално детство.

- Бихте ли ме насочили към хотел ? - допълни тя.

Ваня, разчустван от разказа, предложи услугите си:

- Бихте могли да останете при мен за няколко дни. Докато започнете работа и си стъпите на краката.

Жената не можеше да повярва в добротата на този човек.

- Забравих да се представя - аз съм Иван Руски, бивш десантчик и герой от войната. Имам червено Ферари и два куфара с долари.

Южнячката го погледна невярващо, но нямаше избор. В такъв тежък момент от живота, този човек, сякаш Бог и го прати.

- Не знам как да Ви благодаря. Позволете ми поне храната да купя аз.

- Моля те, говори ми на ти - усмихна се Иван.

Тръгнаха към резиденцията му, намираща се не далече от гарата и в близост до "Аско-Деница", строеж по онова време. Носеше името "Джунглата", заради гъстата растителност, сред която се намираше.

Влязоха в едностайна къща, мебелирана с дървен миндер, два стола и малка маса.

Пристройката отзад служеше едновременно за килер, мазе и... баня. Тоалетната беше сред природата, импровизирана между умело сплетени клони на плачещи върби.

Жената скептично огледа жилището и попита:

- А ферарито ? Парите ?...

- Държа ги при комшийката, за да не ги откраднат - смигна Иван, приключвайки разговора.

С последните си пари беше купила кайма, зеле и разни други продукти, с които приготви обяд. Храната би трябвало да стигне за няколко дни.

Наядоха се, след което тя каза, че тръгва да си търси работа и попита руснака дали би имал нещо против да наглежда детето през това време.

Иван охотно се съгласи и жената тръгна спокойно.

Изяде всичко, каквото имаше в тенджерата и доволен запали цигара.

Малко по-късно забеляза, че детето носеше електронен часовник. Голям лукс в началото на "80-те.

- Охо - каза сам на себе си. Ето малко парички.

- Я ела насам, моето дете. Ела, да погледна часовника ти, защото ми се струва, че се е повредил.

Момичето наивно си подаде ръчичката, при което с ловко движение Иван го свали.

- Чичи Ваня ще отиде до магазина да го поправи, а ти стой тук и си играй.

След тези думи изхвърча навън, запътвайки се към пристройката.

Взе чук и строши часовника, за да му извади батерията...

- За нея ще взема поне 2 лв - мислеше си доволен мужика и с бърза крачка напусна "Джунглата"...

/следва/